Ще има ли Breturn: готов ли е ЕС да приеме обратно Великобритания

Ще има ли Breturn след Brexit (игра на думи с глаголите exit и return, които означават "излизам" и "връщам се")? Десет години след референдума за напускане на Европейския съюз Обединеното кралство съжалява, но 27-те държави членки не изглеждат готови в скоро време да го приемат обратно в редиците си, пише БТА, цитирайки АФП.

През последните месеци проучванията показват, че ясно изразено мнозинство от британците е убедено, че излизането от ЕС след референдума на 23 юни 2016 г. е било грешка.

Този обратен завой подтикна анализаторите да измислят нови понятия, вдъхновени от Брекзит, за да опишат обратния феномен – хипотетичното връщане на Великобритания в ЕС: Bregret, Breturn, Breunion (игра на думи от regret – съжаление; reunion – повторно обединение).

Отвъд играта на думи това е причина и за разгорещени политически дебати във Великобритания за стратегията, която да бъде следвана.

Най-сериозният съперник на премиера в оставка Киър Стармър в Лейбъристката партия и вероятен нов лидер на Обединеното кралство – Анди Бърнам, смята, че напускането на ЕС е било грешка, и каза, че се надява някой ден страната му да се върне в европейското семейство. Въпреки това той не се ангажира с евентуална кандидатура или срок.

Вариант, който беше изключен от досегашния премиер, който бе доволен от работата си в затоплянето на отношенията с 27-те страни от ЕС.

Не е ясно и дали Съюзът ще приеме обратно Великобритания. АФП интервюира шестима европейски дипломати, всеки от които каза, че страната му би била отворена за това, но само при условие че британците са готови да направят отстъпки, в което повечето от тях се съмняват. "Те не са готови да приемат ограниченията, свързани с членството в ЕС", каза един от тях.

Никой не бърза да започне разговора

Двадесет и седемте държави членки също изобщо не бързат да започнат този разговор. Няколко страни смятат, че ЕС се справя по-добре след раздялата с Лондон и не им липсват споровете, които тровеха блока, докато Великобритания все още беше член.

"По-лесно" е, откакто Лондон напусна, защото "вече не губим време в преговори за изключения по всеки въпрос", каза друг дипломат.

Въпреки десетилетията членство в Европейската общност и впоследствие в ЕС Лондон така и не се присъедини към еврото или Шенгенската зона и договаряше отстъпка за приноса си в бюджета на Евросъюза всеки път още от управлението на Маргарет Тачър (прочутата "британска отстъпка").

Цялото това поведение изглеждаше в очите на останалите членове на Съюза като явна липса на ангажираност. За друг дипломат обаче напускането на Великобритания има едно последствие, предизвикващо съжаление – спада на качеството в езика на Шекспир в официалните документи на ЕС.

Други, от друга страна, пазят много скъпи спомени.

ЕС се промени

Себастиан – експерт в мозъчния тръст "Чатъм хаус", посочи, че след Брекзит страните, лобиращи за икономически либерализъм или проатлантическа политика са загубили влиятелен противовес на суверенистките амбиции на Франция.

Освободен от Великобритания, през последните години ЕС се впусна в търсене на "стратегическа автономия" и открита подкрепа за "европейски преференции" в определени сектори.

"Великобритания не осъзнава колко много се промени Европейският съюз през последните 10 години", каза експертът.

Въпреки че ковид кризата, Доналд Тръмп и войната в Украйна допринесоха за тази промяна, напускането на Великобритания подтикна Европа да се самореформира така, че да няма опасност да загуби и други членове, каза трети дипломат.

С известен успех – повечето популистки и крайнодесени движения вече не агитират за напускане на ЕС, а за промяната му отвътре. Британците и европейците щяха да имат възможност да оценят състоянието на новите си отношения на среща на върха, насрочена за 22 юли в Брюксел, която впоследствие след оставката на премиера Киър Стармър бе отложена.

След напрежението от последните месеци във връзка с военната промишленост, удвояването на митата на ЕС върху стоманата и подкрепата за марката "Произведено в Европа", се предвиждаше да бъдат сключени няколко споразумения.

Това обаче вероятно щяха да бъдат малки стъпки (като например мерки за насърчаване на мобилността на младежите или търговията с хранителни продукти). Далеч от грандиозното помирение, за което мечтаят някои от другата страна на Ламанша.